Ти си зрял и улегнал мъж.
До простичко свеждаш нещата.
Видял си и суша, и дъжд,
събрал си реколта, богата,
от всичко, що ражда животът.  

Аз съм "хвърчи ли, яде се".
Сея вятър, но нямам хамбари.
Сама ли постигнах нещо?
Благата получих даром
и профуках с пръсти широки.  

Ти си умен и пъргав мъж.
Талантлив, благороден, грижовен.
И как не сгреши ни веднъж
в отношението към хората!
В твойте жили тече добрина!  

Аз съм някакво своеволие
на природната саркастичност.
Меко казано, безпардонна,
както с мене, и с всички.
Все белята държа за ръка.  

Ти си толкова свежо различен.
Впечатляващо мил и спокоен.
Остров - красив, екзотичен,
потайничък в дебрите свои.
Самобитен, притеглящо чист.  

Аз съм символ на драмата.
И защо да е просто, щом може
да стане трагично-забавно,
да извадя човека от кожата?
Взискателен, върл егоист.  

Ти и аз-аз и ти-варианти.
Липсва свързващо ние-звено.
Чудно е, как ме изтрайваш...
Ала с друг и не ми е било
така разточително влюбено!