Имах странен метод да се докажа -
съблазнявайки много, различни мъже;
с всеки следващ добивах куража,

Вълните днес са адски разгневени
(а аз - притихнало-разнежена) -
от грохота кълбета дим се стелят

Не отлагай и миг любовта ми!
Спонтанно избягал клавиш от дъга.
Ще посвири при теб и ще хване

Давам ти моята сянка, вгради я в картина.
Нека наднича през поглед на млада сърна,
да прави за двама ни сутрин в тинтявата синя

Тънък вятър полюшва завесата,
а отвътре цари полумрак...
Вън нощта неуморно разресва

В стаята е тихо, тихо...
Безтегловна тишина.
Малко паяче наплита

Защо не мога да ти устоя, за Бога!
Та ти си просто, просто... мъж!
Заби напразно разумът тревога,