Безсилни се оказаха ръцете ми
на прага - да те спра да си отидеш.
Прескочи два-три удара сърцето ми,
подсказа: "Няма да го видиш."

Кога сгреших? Когато в теб се влюбих
и откровенността пред теб избрах?
Тогава ли за пръв път те загубих -
че мъжкия не знаех що е нрав?

Бях горда, но заложих честно.
Играх "Ва банк" и може би сгреших.
За всеки мъж една победа лесна
е трудно да го вдъхнови.

А трябваше ли всяка дума втора,
изречена от нас, да е лъжа?
Зад маски като два актьора
да крием свойте чувства и лица?

Тежат ми реквизитните доспехи
и мразя всеки фалш и суета.
Захвърлих карнавалните си дрехи -
остана гола моята душа.

Заложих любовта на бита карта.
Сега бера горчиви плодове.
В живота е като в хазарта
и духат променливи ветрове.

Не станах главна героиня
на сцената на твоята съдба,
а като малка бедна просякиня
за капка обич съм протегнала ръка.

И като малко изгладняло птиче
се радвам на подхвърлена троха.
А можеше да съм обичана
във роля на "фаталната жена".

Да исках, можех като паяк
във мрежи да те оплета,
ала съдбата си играе
и в жертви ни превръща любовта.

Светла Гунчева