Сполай ти, момко, за китката!
Ето, пийни си водица!
Май отдалеко идеш,
седни тук до мен, почини си!
Разкваси, момко, устни пресъхнали,
дай и ма̀хчето, в него да сипя.
Да те водя и вкъщи, но късно е,
мъж ме чака, лехус и разсипник,
изяде погачата, цялата,
и душата ми, момко изяде,
но такъв ми е страннико, халът.
Дечицата - те да са здрави!
Нийде, момко, не съм повървяла.
От портата сал до кайнака.
Свят широк, сигур всичко видял си,
похортувай ми, нямам приятел,
да отпусна с други душата,
като черна вдовица я нося,
под таз тежка, юначе, забрадка,
млада, но среброкоса съм.
Казват, отвъде дуварите,
що планината над назе издига
да не може и птичка припари,
светът бил различен;
на книга съм чела, но инак е друго,
кога с живинка̀ поприкажеш,
покажи ми света ти, пречуден,
па нека ме господ накаже,
че ще ти дам във замяна
едничко, що имам, сърце ми,
тайно в него на теб ще пристана,
че носиш доброто на чѐло
и раздаваш го, страннико, щедро.
Непознатата, мен, поразту̀ши
с благи думи, смехът ти е ведър,
благославям те, момко, за устните!
Друг така ми не е проговарял,
че да видя отвъд несрета̀та,
ни ме е с цвете дарявал,
теменужки, отрасли в душата му.
Тръгвай, странниче, слънце залезе!
Аз да се връщам във къщи.
Че мъжът ми току е излезнал,
ревнивец е, да ме търси.
Всеки ден ще измолвам от бога,
щом на извора дойда самичка,
да си здрав и... те срещна отново.
Сполай ти, момко, за китката!  

като букетчето дето дари ни!

за думите! :)

Всяка душа има нужда от топло отношение.
Поздравления!