В стаята е тихо, тихо...
Безтегловна тишина.
Малко паяче наплита
огърлички от цветя
и по ъ̀глите ги кичи,
а пък те се ронят, ронят -
сякаш топлите ресици
върху брезовите клонки
възвестяват радостта,
плодовитост и надежда,
докато гальовен вятър
семенцата им отвежда.
Тя ще се завърне, бавно,
от предългия си път.
Чак тогава, осъзнала,
че в ушите й бучат
всички земни водопади,
с благодарствена сълза
още хлипащото тяло
ще притисне до мъжа,
а прегръдката му силна
ще повика всички звуци.
Шепоти любвеобилни
ще понечи да заключи,
но мъжът ще ги дочуе,
пренастроил сетивата
да приемат дара чуден -
красотата на жената
в неин въ̀рховен момент,
от магията му сътворен.  

Водопадче...

успяла още да създам нужното (обещано) недобро впечатление у вас? Ще трябва да се постарая повече!

Макар че, когато някой се старае да представи себе си в определена светлина, обикновено означава, че онова, което представя, не му е присъщо. :)))
Моят скромен опит показва, че в "недоброто впечатление" което една жена оставя, се съдържа поне половината й чар... :))))

да взема вече да ти направя кафе (нали може на "ти")?

да не сядам на кафе с Неизвестни, щото това криело много неизвестни, но все някога трябва и да се рискува, нали?! :))) Без шекер, моля!
Дали можеш да се обърнеш към мен на "ти" ? - По принцип може - когато не съм сгиздосан със смокинг, цилиндър и папионка. :))

как мамят стихотворенията! Лирическият - един такъв възвишен, сериозен, "опечен"... Пък авторът палавичък ми се чини :)
Заповядай кафето! Опс, по инерция му сложих 5 захарчета! Еми, квот - такова!