... кратък миг да препарирам спомена

как времето зазиждахме в гранит

и как надувахме мечти балонени,

че любовта е песен. Изтъркан мит,

 

че можем да прецакаме живота,

размахвайки му пред лицето обич.

Той просто се изкисква и с охота

запраща ни в бездънна невъзможност...

Много силно стихотворение. И много тъжно и истинско, особено тези редове:
"Изтъркан мит,



че можем да прецакаме живота,

размахвайки му пред лицето обич.

Той просто се изкисква и с охота

запраща ни в бездънна невъзможност... "

Тъжно като живота, който нямаме! Още веднъж - благодаря!